През последната година и половина, докато изпълнявахме проект COPE, много писахме и говорихме за индивидуалната устойчивост. Но не бива да забравяме, че всички ние живеем в социални групи – семейство, работен екип, общности. Това са социални групи, които имат своя собствена интелигентност, култура и устойчивост в допълнение към индивидуалната устойчивост на всеки човек в групата.
Устойчивостта на семейството се определя като: „способността на семейството като функционална система да устоява и да се възстановява от стресови житейски предизвикателства, като излиза от тях укрепнало и с повече ресурси“ (Walsh, 1996; 2003; 2016). Walsh (2003, 2016) обобщава 9 процеса, които помагат на семействата да бъдат по-устойчиви. Тези процеси са комбинация от някои по-скоро индивидуални процеси, като например: осмисляне на несгодите; позитивна перспектива; духовност и вяра; гъвкавост. Към тях се добавят и процеси, които са свързани с взаимовръзката между членовете на семейството, като например: свързаност; яснота (взаимно предоставяне на информация и последователни послания); открито споделяне на емоции; съвместно решаване на проблеми. Последният процес не е нито индивидуален, нито в рамките на семейството, а е свързан с начина, по който семейството излиза от своя кръг, за да мобилизира икономически и социални ресурси – например да търси подкрепа от общността като цяло.
Организационната устойчивост е организационна култура, която помага на организацията да се възстанови от неблагоприятни ситуации и предизвикателства. Сътрудникът на Бостънската консултантска група д-р Джордж Сталк-младши твърди, че в основата ѝ са оптимизмът и възприеманата самоефективност. (Everly, 2011 г.). Културата на организационна устойчивост се основава на ролеви модели. Дори само няколко авторитетни и високопоставени лица в дадена компания да демонстрират устойчиво поведение, това може да има голям ефект върху организационната устойчивост чрез примера, който дават на другите. (Everly, 2011 г.).
Устойчивостта на общността е дефинирана от Magis (2010 г., стр. 401) като „съществуване, развитие и ангажиране на ресурсите на общността от страна на нейните членове, за да се развиват в среда, характеризираща се с промяна, несигурност, непредсказуемост и изненада“. Тя се основава на устойчивостта на индивидите в общността, но изисква и процеси, които „насърчават устойчивостта“ (Buikstra et al., 2010), и зависи от „способността на социалната система да се обединява и да си сътрудничи за постигане на обща цел или задача“ (Berkes & Ross, 2013).
С други думи, това са все случаи, в които 2+2>4 или груповата устойчивост е повече от средната стойност на индивидуалната устойчивост на членовете на групата. Устойчивата организация ще има както положителен ефект върху индивидуалната устойчивост на нейните членове, но и ще създава по-малко стрес и предизвикателства за тях.
За повече информация или за обучения/семинари за подобряване на организационната устойчивост можете да се свържете с местния партньор по проекта – за България: Хепинес Академи.
Comments are closed