Хинду притча за отваряне на сърцето и разширяване на перспективата
Способността да разширяваме сетивата и перспективата си има научно доказан ефект върху устойчивостта ни. Когато разширяваме съзнанието си, научаваме нови неща за себе си и за света, вземаме решения от гледна точка на по-широкия смисъл на живота, увеличаваме възможностите си да се чувстваме по-добре, да успяваме и да процъфтяваме.
Ето една древна притча за значението на перспективата ни:
Веднъж един млад мъж решил да посети за съвет жрицата на селото.
„Какво те води при мен?“ – попитала старата мъдра жена младия мъж, който стоял пред нея.
„Аз виждам радостта и красотата около себе си, но от разстояние“, казал младият мъж. „Моят собствен живот е пълен с болка.“
Мъдрата жена замълчала. Тя бавно наляла чаша вода за тъжния млад човек и му я подала. След това му посочила солницата.
„Сложи малко сол във водата“, му казала тя.
Младият мъж се поколебал, после загребал малка щипка сол.
„Още. Сложи още“, подканила го старицата.
Младият мъж погледнал скептично, но взел лъжичка, напълнил я със сол и я изсипал в чашата си.
Старицата направила жест с глава, за да го накара да пие. Той отпил глътка, смръщил се и изплюл солената вода.
„Как беше?“ – попитала старицата.
„Не, благодаря!“, отговорил младият мъж сърдито.
Старицата се усмихнала многозначително, подала на младежа солницата и го повела към близкото езеро. Водата в езерото била чиста и студена. „А сега сложи една шепа сол в езерото“ – казала тя.
Младият мъж го направил и солта се разтворила във водата.
„Пий“, рекла старицата.
Младият мъж коленичил на брега и загребал шепа вода. Когато вдигнал главата си, старицата отново го попитала: „Как беше?“.
„Освежаващо“, отговорил младият мъж.
„Усети ли солта?“ – попитала мъдрата жена.
Младият мъж се усмихнал. „Съвсем не“, рекъл той.
Старицата приклекнала до него, пийнала и тя малко вода и казала: „Солта е болката на живота. Тя е неделима част от живота, но ако я сипеш в чаша с вода, вкусът ѝ става горчив. Но ако я сипеш в езеро, няма да я усетиш. Ето затова трябва да отвориш сетивата си, да разшириш мирогледа си и болката ти ще намалее. Не бъди чашата. Стани езерото.“
Източник на притчата: „Мисли като монах“ от Джей Шети
Comments are closed