Проведени са много проучвания за ефекта от оптимизма като психологически феномен и за връзката му с психичното и физическото здраве, справянето с трудностите, качеството на живота и адаптирането към целта, здравословния начин на живот, възприемането на риска и др..

Не става въпрос за това да виждаме чашата наполовина пълна или наполовина празна или да се насилваме винаги да бъдем щастливи, а за това как да подхождаме към ситуациите (добри или лоши) като възможност да се учим и да израстваме като личности. Оптимизмът, както и песимизмът, е заучено поведение и според Мартин Селигман всеки може да се научи да бъде по-оптимистичен. Той разработва тест за заучен оптимизъм, предназначен да помогне на хората да открият своята степен на оптимизъм чрез модела ABCDE:

  • A Adversity / Неприятности: ситуацията, която изисква реакция.
  • B Belief / Убеждение: начинът, по който тълкуваме събитието.
  • C Consequence / Последствие: Как се държим, реагираме или чувстваме.
  • D Dispte / Спор: Усилията, които полагаме, за да аргументираме или опровергаем убеждението.
  • E Energisation / Енергизиране: Резултатът, който идва от опита да оспорим убежденията си.

Да се научим на оптимизъм може да отнеме време. Не забравяйте, че това е продължителен процес, който може да се наложи да повтаряте често.

За да научите повече за стъпките в този модел, посетете следния линк: „Как заученият оптимизъм може да подобри живота ви? (verywellmind.com)

Comments are closed